Харалан Александров: Разлъката в ППДБ е необратима и това е оздравителен процес
Харалан Александров
Има някакво единодушие по тематиката, че постоянен кабинет е неосъществим, съществува някакво примирение с детайли на меланхолия. Има и неприемане на императивите на действителността, а те са че би трябвало да се направи това изпитание. Лидерът в това изпитание е ГЕРБ, отпред с Бойко Борисов, който желае да се направи кабинет и прави всичко допустимо това да се случи. Българска социалистическа партия е другата значима мощ, която желае кабинет, и Демократична България са склонни да се причислят. Дали ще се включат и Има Такъв Народ ми е мъчно да преценява, те са бунтари и протестъри по природа, само че може би не е невероятно.
За сглобяване на държавно управление се желае върховен пилотаж и най-много време. Доколкото разбирам президентът е податлив да даде това време на ГЕРБ, с цел да се направи това старания. За всеки е ясно, че с втория и с третия мандат нищо не може да се направи.
Радев сервира една приятна изненада. Мислех, че той има интерес от бързи избори и длъжностен кабинет, който той е назначил, а не някой различен по домовата книга.
Тези, които са против основаването на кабинет са Политическа партия, отпред с Асен Василев. Той е водачът на фракцията, която има интерес от хаоса, разрухата и борбата. Друга доста мощна фигура, която не желае да има държавно управление е Пеевски, само че по други аргументи. Той би трябвало да си довърши работата по приобщаването на остатъците от Движение за права и свободи.
По всичко си проличава, че основаването на кабинет минава и през разцепването на ППДБ. Демократична България постоянно са били изразител на най-прогресивната, най-активната, най-бунтовната и протестърски настроена част от популацията. Политическа партия съумяха да овладеят тази сила и дълго време я експлоатираха по нахален метод.
Демократична България стартират да си дават сметка и да се еманципират, давайки си сметка каква вреда им носи престоят с Политическа партия в една коалиция. Това значи, че ще стартират да вземат самостоятелни решения, с цел да се освободят от опеката и тиранията на Асен Василев. Той се държи като малко диктаторче, което тропа с краче и прави истерични рецесии. Това е главната им характерност – те са капризни деца, които считат, че би трябвало да стане на тяхното.
Смятам, че разлъката в ППДБ е необратима. И това ми се коства доста здравословен развой. Цялото общество сега ще си отдъхне, в случай че се отървем от тези вредители и в случай че, по този начин да се каже, организмът се пречисти от компрадорските паразитни формирования, които ни нападнаха.
От друга страна съществуват дребни радикални партии.
„ Възраждане “ си има лична игра. Тяхната позиция е доста по-разумна и доста по-последователна от тази на Политическа партия, само че те просто имат друга версия за бъдещето на България, която сега е в малцинство. Така че те няма по какъв начин да вземат участие в едно ръководство.
Остава мъничкото нещо МЕЧ, което е характерен софтуерен корпоративен план. Тяхната задача е да поддържат борбата, омразата и разединението в страната.
Ние влизаме в доста тежки времена – виждате драмата към бюджета, най-вероятно ще има фискална рецесия. Държавата не може да събере задоволително налози с цел да си заплаща разноските. Инвеститорите стартират да се изтеглят. Това е резултат от популистки решения. Имахме четири години на вилнеене и безразсъдно опълчване и бушуване на политическата сцена. Решението е повдигане на налози, което има различен отрицателен резултат – доста групи ще изпищят. Продължава и стремителното задлъжняване. Заслугата за това е на Асен Василев, който ни вкара в този капан.
Тежко ще е и оттук насетне ще би трябвало да се калкулират загубите и да се види можем ли да оцелеем в тази обстановка. И по какъв начин.
Нищо положително не ни чака. Има въпреки всичко хора, които схващат от ръководство, които виждат, че колкото повече се отсрочва образуването на устойчиво ръководство, толкоз по-зле ще става.
Има такива, които живеят като Политическа партия и МЕЧ на правилото колкото по-зле, толкоз по-добре за нас. Тоест - те живеят от разрушението и се хранят със страданието и омразата.
В тази алтернатива сме сега. Предстои и повдигане цената на електрическата енергия – имаме равномерен растеж на цените и доста ясно изразен растеж на овакантяване на вложители. Ако това продължи влизаме в бездънен проблем и цената, която цялото общество ще заплати за буйството ще е висока. Не може четири години да се отдадеш на спорове, лудости и безобразия, съсипвайки едно обичайно ръководство каквото имахме и което занапред ще се прави оценка и да чакаме нещо друго.
Това е напълно закономерно. Щетите идват с отсрочване. Цената за пирувам, който си устроихме и махмурлука от него идва в този момент. Предстоят ни мрачни и тежки следновогодишни месеци.
Въпросът е по какъв начин ще се оправим с това и дали ще намерим решение, или ще продължим да се бием и да се ненавиждаме и да търсим някаква изкупителна жертва за груповия си неуспех.
